.

Събуждане.
Сълзи за себе си..
Не мога да измия кръвта в огледалото..

......................

Сънувах светулка в
тъмнината на погледа ми.
Опита се да я погалиш, но я смачка..
Така се чувствам,
когато ме целуваш...

...........

Нощем рисувам
своята болка,
сутрин продавам картините,
през деня унищожавам последните капки воля

...........

Тишината ми говори ужасни неща...

...........

Аз съм майка на бебето,
което вечно плаче,
аз съм бебе на майката, която не докосва.,
аз съм огледало на жената,
която
твърде чувства,
Аз съм момиче,
момичето, което
забрави да живее

...........

Тишината докосва
пръстите ми
и като побеснял ангел ме обладава.
Сега съм по-самотна и от сянката на къщата,
която някога
исках да построя..
Но, за да имам къща
трябва
да имам първо себе си..
Къде съм.

...........

Днес някой забележи, че съм нещастна

...........

Умирайки отново се събуждам
и виждам, че сънят ми е реалност..

............

Закачих на простора
мечтите си.,
Бяха мокри от нечии сълзи.
Моите.

..............

Ти си слънцето, което огря душата ми, когато я бях сложила във фризера на апатията и чаках да замръзне. Сега е топло...но още съм тук...в парещия мрак на размръзнатия фризер..Чудя се как да отворя вратата..Ще ми помогнеш ли..?

................

В огледалото виждам чудовището, което изяде мечтите ми. Сега е гладно.. Чака мен.

....................................

Изхвърлих от душата си
детето
и после търсех себе си.