YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE

  [BG]   EN  
YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE

 
Рейтинг: 3.00
(158)
НАЧАЛО
Още за анорексията и булимията
Едно силно момиче
13 годишен Ад
Голямото ядене - Марлена, Лилка и Мариша
Гладни духове
Хранителна наркомания
Музика
Психиатърът Е. Липницка за анорексията и булимията
Последици от смущенията в хрането
Лечение
Фото Галерия
Фото Галерия 3
Фото Галерия 2
Анкети
За контакти


SKYPE канал АНОРЕКСИЯ БУЛИМИЯ Хиперфагия Твоята история В памет на.. За душата Творчество DIARY

DIARY / 2006

11 Април 06, 18:06 / Автор: ENIGMA
как да заспя в ковчег?

.

Устни със твойто обичам,
детската вяра във тебе,

мойто сърце във ръцете ти,
пак не можах да ти кажа,
има ли думи за чувството,
има ли думи за щастие?..
щастие в ада на болката,
щастие пълно с очите ти,
детската вяра във тебе..
винаги, тук съм, завинаги
ДЕТСКАТА ВЯРА ВЪВ ТЕБЕ!
После познатия ужас,
плъзнал в очите ми,господи,
някоя чужда във мене,
някоя чужда в ръцете ми,
в дрехите, в мислите,
в погледа,
ужасът, ударът, ужасът,
тихото бягство от хората,
тихото бягство от тебе,
шумното бягство от себе си.
Сълзите, споменът, болката,
сутрин събуждане в гробища
как да заспя в ковчег.
Новото старо безсъние,
моля те, много те моля,
страх ме е, тъмно е толкова,
казваш не мога, студено е,
имаш си работа , срещи,
болка, замръзвам в тъмното.
...................
Пак те усещам до себе си,
няма го пламъка в погледа,
после прегръщане в тъмното,
спри да докосваш пак нея,
сляла се вечно със мен,
пак уморих те с депресия,
твърде съм чужда за теб,
плача в ръцете ти, вярвах ти
в думите, казани тихичко,
в бялото лято в очите ти..
После си тръгваш.
Нощта.
Ужасът, болката, ужасът,
пак в огледалото тъмно е,
толкова кръв по лицето ми,
искам да взема ножовете
и да нарежа ужасното,
спрях да те търся,
омръзвам
с глупави сълзи неискани,
хора умират от болести,
хора умират от глад,
моята болка къде е,
спирам за малко и пак
почвам да дупча мечтите си,
знам, не разбираш,
а ужасът
колко невидим за теб е,
виждам те, плача,
докосваш ме,
някакво тяло, не моето,
после отново те губя
в думите,
даже в ръцете ти,
няма ме вече в очите ти,
няма ме мене във тебе.
После отровните буквички
в думи събираш безкрайно,
аз съм виновна, че мразиш
всичко останало в мен.
Зная, усети ли някога
колко жестоко се мразя.
После безкрайното моля те,
моля те точно сега
дай ми ръката си,моля те,
ще се убия сама.
Отговор в някое не,
имаш си работа.Утре.
Утре е друга вселена.
..................
После намираш си устни,
други, които да стоплиш,
да и какво пък нормално е,
всички го правят нали.
Бавно убийство в тъмното,
аз не съм всичките
помниш ли ?
Крайния пъзел в картинката,
аз и въздушната приказка,
някак ужасно измислена,
толкова истинска обич,
обич единствено в мислите.
СБОГОМ.
Отново разскъсана,
ужасът лази по пръстите,
бягството,
скокът
и бясното
падане в трапа на грозното,
в трапа, стрателно ровен,
ровен не дни, а години,
кръв в огледалото,
в банята,
кръв по тавана,
във тъмното,
кръв по завивките, пръстите,
кръв по очите и тялото,
влязло за вечно в моето.
Мразя я, мразя се,
мразя се,
всеки ден глупаво "мога",
всеки ден същото скоростно
бясно безкрайно пропадане,
ново събуждане в гробища,
дълго заспиване в тъмното,
кризата, ужасът, болката,
грозно студено безсъние,
цифри , изписани в утрото
в бяло кантарче на тялото,
бяло кантарче на смисъла,
цифрата-степен на ужаса,
гонене бясно на нулата,
нулата, нулата, нулата.
твърде далече.Умиране,
после заспиване..Господи!

 

d 2 Y


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0746