|
Казвам се Рали. Днес съм почти на 17 години. А всичко започна, когато бях още на 12. Като малка ядях много, особено сладки неща и така бях станала леко пълничка, но не дебела! Когато вече започнах да навлизам в пубертета, сама реших, че съм "дебела" и трябва да отслабна. В повече ми бяха и намеците на приятелките ми, пощипванията на леличките и незаинтересоваността на баща ми към всичко, свързано с мен. Направих си лично моя диета, правех упражнения, които ставаха все по-интензивни..а храната намаляваше.. И така до началото на осми клас. Тогава килограмите започнаха да се топят много бързо. Отидох да уча в друг град и съвсем изпаднах. Мама се усети какво става с мен, беше чела статия във вестник. Вземе да уча по-близо до вкъщи, да пътувам всеки ден. Заведе ме при д-р Бояджиева в София. При нея ходих няколко месеца, имаше ужасни снимки и картини по стените. Тя не успя да ми помогне и се отказах. Отслабвах още, сложиха ме на системи. Появи ми се мания за чистота, абсолютен перфекционизъм.
След интензивното ме заведоха в Детска психиатрична клиника в Александровска болница в София. Там ме тъпчеха, държаха се отвратително, не ми позволяваха да стоя права, да се къпя.. Влизах и ме изписваха от там 3 пъти. Това беше най-големият ми кошмар..още го сънувам. Главният лекар, доктор Славчев беше чудовище, а всички не смееха да му кажат нищо, слушаха го. Там имаше деца с моя проблем, но и с други проблеми. Там не ми позволяваха да се виждам със семейството си. Единственият ми пристан беше една от възпитателките - леля Вили, тя единствена се интересуваше наистина от мен. Докторът ме наричаше асоциална, манипулативна, интригантка..Дете на 15-16 години! Междувременно минах през други психолози - две по-точно. И двете се казваха Поли. Едната ми беше като майка..., но не ми помогнаха, защото съм прекалено упорита. Направих опит за самоубийство с хапчета, избягах от къщи, за да не ме пратят в Александровска.
Станах 28 кг., пак интензивно, не можех да ходя.. УМИРАХ. А мама не знаеше какво да направи, баща ми ми крещеше. Наш познат лекар ни предложи хоспис "Анима" в с. Радиново до Пловдив. Отидохме там и останах. Докторката ми, Любка Илиева чеше прекрасна, можех да бъда щастлива там, помогнаха ми!!!!!!
И сега вече съм отново на училище, щастлив човек съм, 53 кг., хапвам нормално, ходя по дискотеки. Благодарна съм на хората, които наистина успяха да ми върнат усмивката.
Е, това беше моята история.
|