YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE

  [BG]   EN  
YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE

 
Рейтинг: 3.00
(158)
НАЧАЛО
Още за анорексията и булимията
Едно силно момиче
13 годишен Ад
Голямото ядене - Марлена, Лилка и Мариша
Гладни духове
Хранителна наркомания
Музика
Психиатърът Е. Липницка за анорексията и булимията
Последици от смущенията в хрането
Лечение
Фото Галерия
Фото Галерия 3
Фото Галерия 2
Анкети
За контакти


SKYPE канал АНОРЕКСИЯ БУЛИМИЯ Хиперфагия Твоята история В памет на.. За душата Творчество DIARY

Твоята история / girl - 16

girl - 16
06.03.08 22:17

                    На 16 години съм и на повечето от вас, които четете моя разказ, ще се
стори странно, че човек на 16 търси помощ в сайтове, за да се справи с хранителните си
проблеми, вместо да е навън с ^тайфата^. Когато прочетох една статя , се замислих именно
за това - за  ^тайфата^. Част ли съм от подобна? И ако наистина около мен има приятели и
добронамерени хора, защо не съм разказала за проблемите си на тях, а пиша анонимно в
интернет? Изглежда, че има два възможни отговора - или ^тайфата^ я няма или не бих искал
никой да знае за проблемите ми, не бих искал никой да познава тази част от личността ми .
При мен май се оказва, че и двата отговора са верни - нямам истински приятели или поне
приятели, които да чувствам такива, и не искам да ме познават като човек, който завършва
деня си пред телевизора, най-често без изобщо да следи какво дават по него, гледайки го
само и само , за да се съсредоточи върху някоя друга точка от простанството, която все
още не е запълнил... Няма да пиша колко тежа, колко съм висока и т. н., защото от това
няма никакъв смисъл- след като съм седнала да пиша това, явно, че не изглеждам така,
както бих искала и така, както е нормално за момиче на 16.
  Всъщност, не знам кога започна всичко... кога започнах да съсредоточавам цялото си
внимание първо върху теглото, а след това, като не успях да се справя с него, и върху
храната. Предполагам, че влияние върху мен са оказали и постоянните диети на сестра ми,
която е няколко години по - голяма от мен. И така, още в шести или седми клас започнах да
опитвам разни диети. Накратко ще кажа, че никоя не е продължавала повече от 4-5 дни
МАКСИМУМ! И това , може би, е било нормално, тъй като на тези години организма се нуждае
от много вещества , свързани с растежа, и ти не можеш да се бориш срещу него. Резултатът
от тези провали обаче е налице днес -  постоянна несигурност, липса на вяра във
собствените си възможности, липса на воля.
   От тогава до сега доста пораснах и някак си с това порастване цялата ми енергия се
съсредоточи не върху диетите и в опитите за такива, а върху самото приемане на храна,
удоволстието от храната . Вече изобщо не мисля за диети.. И може би това е добре- няма го
онова чувство на провал, на неуспех, онова чувство, което изпитваш, когато знаеш, че не
си успял и че всичко трябва да започне отначало. С две думи - вече не се опитвам да
спазвам диети , отказала съм се от това и не , защото смятам, че те не са изход от
ситуацията, а защото нямам сила вече да се боря с отчаянието ,което следва неуспеха.
Храната обаче се превърна в нещо съществено от ежедневието ми, нещо което запълва
свободното ми време.. Когато се прибера от училище, когато гледам телевизия, когато седя
пред компютъра -  във всяка секунда време, което ми остава, аз си доставям удоволствие -
храня се, и не просто се храня- тъпча се, поглъщам , поемам, попивам вкуса на храната.
Правя го дотогава, докогато изпитам някакво чувство на пълнота, на спокойствие, на мир ,
на защита.
   Когато обаче дойде моментът накое момче да ти се усмихне, да те погледне , се появява
чувство на вина - на вина, че още не съм достатъчно отвратителна та да не привличам
никого. Появява се ужасно, отчайващо чувство на несъвършенство, чувство, че не можеш да
покриеш очакванията на другите и всеки момент човекът срещу теб ще види несъвършенствата,
грозотата и ти ще го изгубиш. И тогава не намирам обяснение защо не се откажа от храната,
от тая зависимост, за да мога да се чувствам достатъчно красива, за  да бъда харесвана.
За да запълня празнотата , която цари вътре в мен и да изпитам нещо друго освен
удоволствието от разграждащите се в устатата захари...
   И ако опитам нещо отново - диета, фитнес, веднага в главата ми се появява мисъл : '
Знам, че го мога... Този път наистина ще успея.... " , а когато огладнея или пък просто
когато съм под срес , тя се заменя с " От утре наистина ще започна.. от утре ще променя
начина си на живот... Ще променя вида си ", обаче никога не успявам. Сякаш нямам волята,
нямам силата да преследвам това , което искам, нямам увереността, че мога да се справя .

 Ако някой смята, че бих могла да изляза от това положение, моля да даде съвет . 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1239