.
Имам пристъпи на преяждане. От 12 годишна на смени отслабвам и напълнявам. Не умея да се откажа от нищо сладко, от десетия сандвич или от осмата палачинка. Ям, ям, ям… Успявам да мисля само за ядене. Неговият вкус загуби значение за мен. Той не ми носи удоволствие, а само действието, свързано с яденето. Ям бързо и огромни количества, докато не почувствам, че вече повече не мога. По време на това се чувствам направо ужасно, отвращавам се от себе си, но това ме кара да ям още повече. Напоследък няколко пъти повърнах след пристъп на преяждане. Това булимия ли е? Страхувам се да кажа на родителите ми… Марлена, 17 г.
Събота вечерта е. Семейство В. пият кафе и гледат следобедния телетурнир. Тяхната дъщеря Лилка се е затворила в банята. Водата тече във ваната, по радиото малко силно пеят "Вълците". Всичко изглежда така сякаш Лилка се къпе. За съжаление така е на пръв поглед. Момичето, клекнало пред тоалетната, усилва радиото и изплюва от себе си поредната порция обяд. „По-тихо там!” – крещи баща й от стаята. Лилка намалява музиката и се опира о стената. Има зачервени очи и подпухнало лице. Чувства парене в гърлото, а в устата си горчив вкус. Изтрива с ръка остатъка от повърнатото, пуска водата и излиза от банята. Сълзи се появяват по бузите й. „Родителите ми нищо не чуха, отново успях” – отдъхва си тя с облекчение. Това е ежедневието на момичетата, страдащи от булимия. Лилка, подобно на Марлена, авторката на писмото, мрази себе си и това, че яденето е завладяло нейния живот. И все пак сама не успява да се справи с болестта.
Булимията, въпреки всеобщото мнение - не е преходен каприз за отслабване на тийнейджърките, а сериозна болест, чиито причини са скрити дълбоко в съзнанието на страдащото от нея момиче.
Аз съм това, което съм
Лилка е доста слаба, има мила усмивка, но сенките под очите й и бледата кожа показват, че нещо не е наред. „В булимията изпаднах преди 4 години. Бях пълна и реших да отслабна. Минах на драконовска диета – ок. 600 килокалории на денонощие. За два месеца отслабнах с около 10 кг. – разказва. Все пак организмът на момичето, изтощен от дълго продължилото гладуване, е искал компенсация. Лилка започвала да получава пристъпи на необуздаем апетит. „Можех да изям наведнъж дори 12 хиляди килокалории", казва. След такъв пристъп настъпва отрезвяването. Булимичката има чувство за вина. Страхът от надебеляване я кара право до банята, където повръща това, което преди малко е погълнала. Болната дава много пари за ядене, понякога до 500 злоти на ден. Пристъпите на преяждане се повтарят дори и 10 пъти на ден. След един такъв маратон организмът е изтощен. „Боляха ме бъбреците, гърлото, коремът. Сега по-малко повръщам, но за това пък имам кървене, защото използвам пречистващи лекарства", казва Лилка. Това е поредният метод на булимичките да се отърват от погълнатото в моменти на несъзнателност, ядене и избягване на надебеляване. Не по-добър от повръщането.
Махай се, дебелано!
Лилка няма добри спомени от детството си. "Винаги чувах, че съм дебела. Например често миех косата си, защото ставаше прекалено мазна. Това вбесяваше баща ми. Казваше, че нищо няма да ми помогне грижата за косата, защото съм дебела и некадърна." Лилка спуска надолу поглед. Комплексите и стресът са фактори, насърчаващи булимията. Нейните корени се крият в детството – разстроените отношения с родителите се отразяват върху психическото развитие на момичетата. След това не е по-добре – разбирайки за булимията на дъщерята или на сестрата, близките често обвиняват болната за нейното състояние. Старите ме разкриха преди година, че повръщам. "Беше ужасно” – казва 19 годишната Мариша. "Майка ми крещеше и ми показваше запушената от повръщаното мивка", спомня си тя, гледайки настрани. На възрастните често им се струва, че булимията е резултат от модата за слаба фигура. Не признават, че грешат във възпитанието на детето, имат претенции, увеличават забраните и контролират…
Само лекар може да помогне
"Когато станах веднъж през нощта и… си дадох сметка, че се побърквам и че единственият изход е смъртта. Бях изтощена физически и психически. Тогава потърсих психиатър", разказва Мария. Булимичките често мислят за самоубийство, някои се нараняват… На терапията Мариша си е дала сметка, че не е виновна за това, което се случва с нея. Причините са много – самота, неразбиране, прекалено големи изисквания от страна на родителите, липса на любов, а също така някои психологически предпоставки. Сега Мариша постоянно е под защитата на лекаря, пие антидепресанти, бори се за своето здраве и живот. Вярва, че ще преодолее болестта. "Сама не бих моглада се справя. Много пъти опитвах да приключа с това, но единственото, което успявах да направя, е да отложа пристъпа на вълчи глад. Булимията е като всяка друга зависимост – от цигари, водка, наркотици...", твърди тя. Някои булимички се опитват да намерят свой начин за борба с болестта – усещайки, че наближава пристъп, отиват на разходка, звънят на приятел, влизат в интернет. „Аз рисувам, свиря на китара или звъня на едно момче, което знае за моята булимия и ме подкрепя, както може” – разказва Лилка. Мариша знае, че своето настоящо състояние дължи на психотерапията. „Започвам да функционирам нормално, да си възвръщам вярата в себе си и в другите. Надявам се, че ще бъда щастлива, въпреки че знам, че да се отърве от булимията се отдава на един човек на 1000 болни”. Мариша ни помоли за контакт с Лилка. След тяхната среща Лилка също започна терапия… Мариша не повръща вече от 3 месеца, Лилка от седмица. Но това още не означава, че те са здрави. Булимията може да бъде призната за излекувана, едва тогава, когато изчезнат всякакви пристъпи на преяждане. Стискайте палци на Лилка и Мариша!
От сайта: http://dziewczyna.redakcja.pl/archiwum/art...sp?Artykul=1358
|