.

Бившата манекенка от парижката модна къща "Елит" Бояна (26 г.) вече 13-а година страда от анорексия. По време на неколкочасовия ни разговор тя припада няколко пъти. Повръща кръв. Унася се. Единствено главата й е запазила красивите си черти. Прекрасното преди десетина години тяло в момента представлява скелет, облечен в кожа. Когато екипът на ШОУ влиза в дома й, тя точно е започнала да се съвзема след поредно губене на съзнание. Но се е гримирала доколкото може, старателно, в продължение на поне час преди това. Мадлен Алгафари, нейната психотерапевтка, й е забранила да се появява пред хора, без да си сложи грим. Бояна се олюлява, докато, подкрепяна от майка си, влиза в чистичкия хол. Най-красивият период на Бояна, този от Франция, непрекъснато се преплита в нейната изповед. Учила е в колеж във Франция. Било когато й е лошо, било когато е гневна, нервна или плачеща, Бояна превключва на френски.

- Кога започнаха проблемите с анорексията при вас?
- Чувствах се добре до 13-годишната си възраст, но страдах най-вече от липсата на истинския ми баща. Както всичко прекрасно ми вървеше, макар че не обичах да се храня, но пет месеца нищо не ядох - карах само на половин лимон на ден. Тогава бях 176 см, а тежах 48 кг, което всъщност беше прекрасно. Просто храната не ми беше нужна. Пък и още от съвсем малка възраст, бях на 3 г., баща ми... Той всъщност не ми е баща - той ме е направил, за да се ожени за майка ми и да вземе софийско жителство - ни биеше, заключваше ме в стаята, не ми даваше да ям... Това са ми спомени от 2 - 3-годишната ми възраст. После във Франция разбрах, че това се е трупало в съзнанието ми и сигурно така се е стигнало до тази анорексия.
- Майка ви не усети ли, че слабеете на болестна основа?
- Първия месец аз се криех. Понеже бях в колежа, тя като ме попита яла ли съм, отговарях: "Да." В началото си във форма, организмът има сила. Отслабваш, но по малко и можеш да вършиш страшно много неща. Обаче колкото повече гладувах, толкова повече отслабвах. Майка ми виждаше, нищо обаче не можеше да направи. Дори и в болницата нищо не можеха да направят. В смисъл, никой не можеше да ме накара да ям - всичко повръщах. После ме включиха на системи и така.
- Оттогава досега...
- Тогава се оправих. Във Франция бях в болница, на вливания, защото просто не можех да се движа. После в България - първо ходих на терапия при д-р Бояджиева, която от болна ме направи още по-болна. Казваше ми, че ще умра... После сама реших, че ще се оправя, и се оправих. Пак не бях напълно добре, но станах 49 кг. Отново се върнах в Париж и станах фотомодел в известната агенция "Елит", след което се върнах едно лято в България. Бях на 16 години. Върнахме се с майка ми - ходихме на Дюни. Беше много готино - плажче, туй-онуй. После - в София. Една вечер (разплаква се)... минавам през подлеза на НДК да се прибера. Беше тъмно, а аз - с поличка... И ми се случи един много гаден, най-гадният момент в живота ми... Много, много гаден - изнасили ме някакъв... мъж... С нож беше... Имах разкъсвания... Две седмици аз не можех нищо да кажа. Не знам как съм се прибрала с такси. Бях психически много зле. Исках да умра. Анорексията отново започна. Явно така съм искала да се самоубия. Една година сънувах кошмари. Слава Богу, че не ме беше заразил със СПИН - изследваха ме във Франция. Но психически бях много зле - спрях да уча...
В разговора се включва майката
Д-р Ковачева: - В 8 часа вечерта е било - дори не и толкова късно. В подлеза на НДК, там на "Фритьоф Нансен" и булевард "България". В подлеза тогава било тъмно, неосветен, нямаше тогава тези будчици, и там я изнасилват... После полицията го търси - не го намериха.
- От агенцията не ви ли помогнаха?
Бояна: - Не, защото тогава ние вече бяхме с Жан-Жак, а аз във Франция нямах осигуровки. Плащаха се някакви пари обаче. Не става - то като имаш вече анорексия и плюс това, като дойде тази трагедия, а и няколко месеца по-късно почина Жан-Жак и всичко ми се струпа.
- А кой е Жан-Жак?
- Той е моят баща, истинският ми баща, в смисъл, който ме обичаше. Той не е този, който ме е направил, а този, който се запозна с майка ми и истински ме обичаше. Жан-Жак искаше да ме осинови, но получи мозъчен удар и почина в ръцете ми. И това напълно ме разруши. Аз покрай него само разбрах, че мога да бъда обичано дете, че не съм аз виновна, че биологичният ми баща не ме е обичал. Защото бях много обичана от майка ми, но липсата на баща... Всички около мене имаха бащи, семейство. Аз никога не съм имала семейство и роднини. Не знам защо ми завиждаха - аз спортувах, учех, не знам - голяма завист има. Все още съще-ствува тази завист - дори, че съм болна, ми завиждат.
- Кой ви завижда?
- Не ми се говори, това са ужасни хора. Един прекрасен ден ми се обади Боряна Бонева от "Шоуто на Слави" и ме покани да участвам. Аз казах: "Не, никога", дори защото ме беше страх и от Слави Трифонов. Вярно е, че преди това бях участвала в "Море от любов", тъй като майка ми беше писала едно писмо до Наталия Симеонова. От "Шоуто на Слави" ми дадоха и силата да се върна към себе си, към живота, защото след моето заболяване ние с майка ми останахме на нула. Майка ми прекъсна работата си в "Пирогов", за да се грижи за мен. Аз едвам-едвам завърших колежа, но не можех да работя. И те ми помогнаха. Вече година и половина, откакто бях в "Шоуто" - бяха ми казали, че ще ми оправят зъбите, имах грануломи, но това не стана. Сега нямам 14 зъба.
След участието си в "Шоуто на Слави" се разболях от много тежка бронхопневмония. Фактически (разплаква се - б.а.) при зъболекарите едвам ходех, те много често ми отменяха записания час. Все още съм без никакви зъби почти - затова не си отварям устата. Зъболекарите, с които от "Шоуто" ни бяха свързали, ни поискаха 2500 лв., за да ми довършат лечението. А от "Шоуто" ни казаха, че са им платили за всичко, но те ни казаха, че парите били свършили.
- Доколкото знам, в Лугано има една много успешна клиника, в която се лекуват анорексии и булимии. Как се провежда вашето лечение тук, в България?
- За Лугано няма проблеми. Стига някой да има добро сърце и да ми даде 27 000 евро - готова съм, ще замина. Заявявам го най-отговорно.
- 27 000 евро за колко време?
- За 4 месеца. Толкова е курсът, а самолетният билет е отделно.
- А в България как се лекувате? На какво лечение сте подложена?
- Ами на никакво лечение. Ходя при Мадлен Алгафари от време на време, но тя иска да замина в Лугано. Тука няма никакво лечение. Ако някой мисли, че има лечение тука (обръща се към майка си д-р Ася Ковачева)... Как се казваше тази болница тука, дето щяха да ме убият?
Д-р Ковачева: - Бившата болница за чуждестранни граждани...
Бояна: - Може ли да ми сложат 20% глюкоза без инсулин? Еми, sorry... След това разбрах, че Слави Трифонов и той щял да умре там, защото някаква болест са му измислили...
Аз щях да умра, защото сърцето започва да бие много силно и умираш. Колкото пъти съм ходила - единствено в "Пирогов" са били страхотни колегите на майка ми. Но те не могат да ми помогнат. Била съм там за по седмица, колкото на системи... и след тая една седмица си малко по-добре. После - същата работа. В България, заявявам го, няма лечение за болни от анорексия (минава на френски).
Бояна: - В момента съм на края на силите си, до смъртта съм. Не знам колко дни ми остават. Болните от анорексия не стават такива от диети. Те страдат от един психологически проблем и трябва да не допускат да пропадат като мене. Трябва да се консултират, ако не са в напреднала фаза като мен. Но никой не може да им каже, не правете анорксия и булимия. Трябва да потърсят помощ. А не, като почукат на някоя врата, да се каже: "Ааа, анорексия - тя не яде. Е, какво толкова - ще прояде." Това са ми го казвали тук, у нас, 1500 пъти.
Само Мадлен Алгафари страшно много ми е помогнала. Тя не взима от мен 100 лв. или колкото там взима на час, но всичко е сведено до парите. Тя иска да ходя при нея с такси, да си взимам определените лекарства, да се виждам с хора...
Д-р Ковачева: - От това повръщане калият й е на нулата. Със сърцето има проблеми, много тежко увреден й е целият храносмилателен апарат - с язви на стомаха, които кървят, дефицит на желязо, черният дроб е увреден, тежък ентероколит, тя не може да отиде до тоалетната буквално... Трябва й специална операция заради червата, чийто изход не е много сигурен, но тя трябва да заякне. С тежък пиелонефрит е - бъбреците са смъкнати, десният бъбрек е с хидронефроза. Остеопорозата дори е най-малкото зло...
Докато майка й говори, Бояна плаче, а накрая започва да крещи нещо на френски срещу нея и припада. Като се свестява малко, отново продължава да плаче - не иска да звучи така, все едно се оплакват, обвинява майка си, че е казала за нея неща, които тя не би искала да се знаят.

Едно интервю на Ели СТАТКОВА

взето от http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=1697