|
ПИСМО ОТ АНА
Позволи ми да ти се представя...Името ми, или както ме наричат така наречените "доктори", е Анорексия. Анорексия Нервоза е цялото ми име, но можеш да ми казваш Ана. Да се надяваме, че ще станем добри партньори. От тук нататък ще вложа доста време в теб и очаквам същото от твоя страна. В миналото си чувала често родителите и учителите ти да говорят за теб. Че си "зряла", "интелигентна", с интелект на възрастен човек и притежаваш толкова много потенциал...До къде те докара това, мога ли да попитам?До абсолютно никъде! Не си изобщо перфектна, не се стараеш достатъчно, постоянно си губиш времето, говорейки с приятели и други глупости. Такива "прояви" на интелигентност няма да бъдат позволени за вбъдеще.
Приятелите ти не те разбират. На тях не можеш да се довериш. По някога, когато несигурността тихичко е гризяла като мишка съзнанието ти и си ги питала "Изглеждам ли....дебела?", те са ти отговаряли "О, не, разбира се, че не.", а ти си си знаела, че те лъжат! Само аз ти казвам истината. За родителите ти....изобщо да не говорим! Ти знаеш, че те обичат, че ги е грижа за теб, но всъщност до голяма степен е така, защото са ти родители и са задължени да го правят. Сега ще ти споделя една тайна: дълбоко в себе си те са разочаровани от теб. Тяхната дъщеря, която уж имаше толкова потенциал, се е превърнала в тлъсто, мързеливо и незаслужаващо нищо момиче. Но аз смятам да променя всичко това.
Очаквам доста от теб. Не ти е позволено да ядеш много. Всичко ще започне бавно, постепено: ще намалиш приема на мазнини, ще четеш етикетите на продуктите, ще хапваш по-малко бърза храна, пържено и тн. За известно време упражненията ти ще са лесни: по малко тичане, може би малко клякания, коремни преси. Нищо твърде сериозно. Може би ще свалиш 2-3 килограма, ще махнеш малко от този дебел търбух, изпълняващ ролята на стомах. Но няма да мине много време преди да ти кажа, че това не е достатъчно.
Ще очаквам от теб да намалиш още приема си на калории и да увеличиш упражненията си. Ще те изтисквам до край! Трябва да се примириш с това, защото не можеш да ми противостоиш! Вече започвам да се сливам с теб. Много скоро ще съм с теб постоянно. Ще съм с теб когато се събудиш сутрин и изтичаш до кантара. Цифрите стават едновременно приятели и врагове и обезумелият ти мозък ще се моли да са по-малко от вчера, от предната вечер, тн. Поглеждаш в огледалото с ужас. Пощипваш и опипваш сланинките по тялото си и се усмихваш, когато напипаш кокъл. Ще съм с теб и когато съставяш плана си за деня: 400 калории, 2 часа упражнения. Всъщност аз съм тази, която съставя този план, защото до този момент моите и твоите мисли вече се сливат в едно.
Ще те следвам от сутрин до вечер. В училище, когато умът ти се рее, ще ти подскажа за какво да мислиш. Преброй още веднъж калориите си за деня. Твърде много са. Ще напълня главата ти с мисли за храна, тегло, калории и неща, за които е безопасно да мислиш. Защото сега аз съм вече вътре в теб. В главата ти, в сърцето ти, в душата ти. Болките от глад, които се преструваш, че не усещаш, съм аз, вътре в теб.
Много скоро ще започна да ти казвам не само какво да правиш по отношение на храната, но и какво да правиш през ЦЯЛОТО време. Усмихвай се и кимай. Представяй се добре пред всички. Глътни си тлъстия стомах, по дяволите! Господи, такава дебела крава си! Лоена буца. Когато дойде време за храна ще ти казвам какво да правиш. Ще направим заедно чинията с маруля да изглежда като гуляй за крал. Побутни храната в чинията. Направи да изглежда все едно си яла нещо. Никакво парче от каквото и да е....ако хапнеш, целият контрол ще отиде на вятъра...нима искаш това??? Да станеш отново дебелата свиня, която беше до скоро??? Ще те принудя да зяпаш в захлас моделите от списанията. Тези съвършени, с перфектна кожа и зъби модели, гледащи те от лъскавите страници. Ще те накарам да осъзнаеш, че никога няма да можеш да бъдеш като тях. Винаги ще си си дебела и никога няма да си красива като тях. Когато погледнеш в огледалото, ще изкривявам образа ти. Ще ти покажа болезнена дебелина и чудовищна гро
зота. Ще ти покажа сумо борец, докато всъщност там ще се отразява изнемощяло от глад дете. Но ти не трябва да си наясно, защото ако знаеш истината, ще започнеш да ядеш отново и връзката ни ще се скъса.
Понякога ще се съпротивляваш. Да се надяваме, че нама да е често. Малкото зрънце на бунта ще се опита да поникне в теб и ще се отправиш към тъмната кухня. Вратичката на шкавчето ще се отвори бавно, скърцайки лекичко. Очите ти ще се плъзнат по храната, която толкова дълго съм пазила на безопасно разстояние от теб. Ще усетиш ръцете ти да се протягат немощно напред, като в кошмар, към кутията с кракери. Ще започнеш да се тъпчеш механично, без всъщност да усещах вкуса, а просто наслаждавайки се на факта, че вървиш против мен. Ще извадиш още една кутия, после още една, и още една. Стомаха ти ще се подуе гротескно, но това все още няма да те спре. А през цялото време аз ще крещя в теб да спреш, ти тлъстачке, наистина нямаш никакъв самоконтрол, ще станеш свиня!!
Когато всичко свърши, ще се обърнеш отново към мен, ще ме молиш за съвет, защото за нищо на света не искаш да станеш дебела. Току що си нарушила кардинално правило и си яла, и сега ме искаш обратно. Знаеш, че ще трябва да си платиш за извършеното...Ще те поведа към тоалетната, ще те съборя на колене...ще гледаш напред като в транс в празнотата на тоалетната чиния. Пръстите ти ще се заровят в гърлото ти, и не без солидно количество болка, храната от гуляя ти ще се вдигне нагоре...ще се излее от устата ти. Ще повториш това отново и отново, докато не започнеш да плюеш кръв и вода и не си сигурна, че всичко си е отишло. Когато се изправиш, ще се почувстваш замаяна. Не припадай. Стой права. Ти, дебела свиня, заслужаваш да се мъчиш!
Може би изборът да се отърсиш от вината ще е друг. Може би ще те накарам да изпиеш шепа разхлабителни и да седиш на тоалетната до ранна сутрин, усещайки как вътрешностите ти се гърчат. Или може би ще те накарам да се самонараниш, да си удряш главата в стената докато не започне да бумти с всичка сила. Ще си депресирана, обладана от болка и страшни мисли, ще търсиш помощ, но никой няма да те чуе! Та кой го интересуваω Ти си го заслужаваш: сама се докара до тук.
О...твърде жестока ли съм? Искаш ли това да ти се случи? Нечестна ли ти се струвам? Аз правя само неща, които да ти помагат. Правя възможно това да спреш да мислиш за глупости и да се отдаваш на емоции, които ти докарват само стрес. Чувствата на гняв, тъга, отчаяние и самота сега могат да изчезнат, защото аз ги прогонвам и запълвам главата ти с методичното броене на калории. Прогонвам и желанието ти да си намериш местенце в компания от хора на твоята възраст, както и това да угодиш на всички около теб. Защото сега аз съм единственият ти приятел и единствената, на която трябва да угаждаш.
За жалост си имам и слабо местенце. Но не трябва да казваме никому. Ако решиш да се бориш срещу мен, да се съпротивляваш, да потърсиш помощ и да разкажеш на някой как те карам да живееш, ще се озовеш в самия ад. Никой не трябва да разбира, никой не може да разруши крепостта, с която съм те обградила. Аз те създадох, това слабо, перфектно, постигащо всичко дете. Ти си само моя, единствено и само моя. Без мен си нищо. Така че не се съпротивлявай. Когато другите коментират неща за теб, игнорирай ги. Пропусни го покрай ушите си, забрави за тях, забрави за всички, които се опитват да ме изгонят от теб. Аз съм твоето най-голямо предимство и смятам да бъде така и за напред.
Искрено твоя,
Ана
  |
YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE YOU'RE NOT ALONE 
АНОРЕКСИЯ