.

Анорексия, що за ужасно чудовище е това, защо идва и с какво си отива. „Ана” така й казват всички момичета, които са в нейните окови и им изглежда, че благодарение на нея са щастливи. Това, което прави тя с младите, красиви, умни момичета е жестокост.
Тя идва много невинно, донесена от бащата във вестника или от майката, която говори за отслабване, от съученичките, които говорят за диети. Тя е във всички реклами, създавана е от модата. На 15 момичета в класа много малко не обръщат внимание на теглото си. Другите предприемат действия, за да поддържат теглото си или да го намалят. 10 момичета на 15 започват да мислят за това как да се хранят. Използват диети, ограничават яденето, обръщат огромно внимание на това, което ядат. След известно време се отпускат и си похапват най-накрая от това, което им е вкусно. Ако това не предизвиква у тях угризения на съвестта, техният живот продължава по-нататък нормално, но това изобщо не означава, че отново след време няма да започнат да отслабват. Сред тези 10 момичета от един клас 5 ще продължат и по-нататък да контролират своето тегло. От тази група може да има още момичета, които ще спрат да контролират теглото си, но 2 момичета все по-често и все по-интензивно ще мислят за това как да отслабнат с още 2 килограма. Едновременно с отслабването те започват и интензивно да тренират.
На този етап това все още е незабележимо и никой не се безпокои. Те се учат предимно много добре, правят впечатление, че ядат, въпреки че носят яденето до своята стая и не сядат на семейната маса. Те знаят, че на никого няма да хареса изхвърлянето на ядене и затова са много бдителни, а цялото им поведение е ориентирано към организиране на ситуацията така, че никой да не забележи. Постоянно им е студено и поради това си слагат топли широки дрехи. Правят го и поради това, че искат да скрият своята слабост. В цялата тази манипулация те са много съобразителни. Започват да бъдат раздразнителни и заядливи, за да отблъснат вниманието на околните от себе си. Имат проблеми със съня и концентрацията. Това първо е предизвикано от обвиненията за това, което са изяли, а после е симптом на депресията. По-голяма част от тях по-рано са попадали на мисълта, все пак да започнат да се хранят, но се спират, тъй като продължават да смятат, че напълняването е нещо отвратително. И тогава започват да прекаляват с яденето, което сега за разнообразие приемат в прекалено големи количества. Понеже обикновените яденета не достигат, си купуват ядене, дори са способни да откраднат пари за тази цел. Купуват и употребяват големи количества очистителни или повръщат. Вниманието на родителите е приспано, защото виждат, че тяхното дете е започнало да яде. След известно време подобно тероризиране на организма на аноректичката престава да има менструация или има много рядко. Започва да им капе косата.
Те са изключително слаби още преди да започнат това смъртоносно лечение, затова пък всички без изключение не приемат своя външен вид, а и самите себе си. Те не се справят с емоциите си, което води до търсене на средство, чиято употреба ще доведе до това, че те ще започнат да се чувстват по-добре. Напълно случайно откриват, че контролът над яденето им дава възможност да се откъснат от проблемите и да поправят самочувствието си. Стават по-силни, защото с яденето се справят чудесно. Започват да откриват своята атрактивност в слаботата.
Най-добре може да се забележи разликата в техния външен вид, сравнявайки снимките от преди една две години. На тях се вижда напълно различен човек – усмихнат, радостен, имащ хубава кожа. При анорексията, но и при булимията, в която анорексията най-често преминава, чертите на лицето са заострени, изпъкват скулите, лицето придобива землист цвят, очите хлътват и стават огромни. Ако успеете да видите една такава девойка в банята, то тогава ще преживеете шок. Цялото това дълготрайно отслабване няма да свърши по друг начин, освен със смърт, ако не се отдаде по някакъв начин да се измъкне момичето от прегръдките на болестта.
Те растат в домове, където яденето е важен елемент от семейния живот, или изобщо не е важен. В тези домове много важен е външния вид, науката, а по-малко време се отделя за говорене за чувствата. Родителите, или единият родител има склонност към някаква зависимост. Те са перфекционисти, работохолици, пушат или по друг начин се освобождават от емоциите си. В тези домове принципно нищо не липсва що се касае за материалните блага, за това пък всички имат много занимания. Най-накрая в семейните домове на тези момичета сякаш всичко е наред, но понеже това е на пръв поглед, в тях царува специфична атмосфера. Всеки се страхува да пита направо. Оттук и много въпроси, които остават без отговор. Понякога родителите се развеждат или между тях няма съгласие и живеят като чуждш. Така или иначе лесно може да им се вмени вина и въз основа на тази вина да се манипулират.
Момичетата използват това за своите игрички. Лъжат, отричат всичко, което касае яденето гледайки право в очите на родителите. Знаят всички слабости на родителите и във връзка с това добре знаят как да се отърват от всяка ситуация, която би имала за цел да ограничи тяхната свобода. Те смятат, че правят избор дали да ядат или не. Много защитават своята лична зона. Те са перфекционистки, но в нито една сфера не им се е отдало толкова, колкото в отслабването. Когато са ядяли и не са мислели за яденето, не са имали власт над всичко, не всичко са можели да контролират. Сега благодарение на болестта си са почувствали сила, тяхната личност най-сетне се е оказала в центъра на вниманието. Нееднократно се стига до такава ситуация, че аноректичката диктува условията и подчинява на себе си цялото семейство. Това още повече я прави сигурна в убеждението, че така трябва да постъпва. В пълния разцвет на болестта аноректико-булимичките се чувстват така сякаш в тях има две личности – две Ани. Едната от тях казва яж, а другата – не яж. В техните глави настъпва такъв хаос, че сами не знаят какво е добро и какво лошо. Деветдесет процента от тяхното мислене е посветено на яденето. Те изпадат в крайности в поведението си, стават избухливи и напълно им се размиват границите. Все по-често си дават позволение за поведения, които преди не са приемали. Та нали преди са били послушни момичета, но и това може да бъде обяснено. Този бунт може да бъде свързан с периода на съзряването и точно така мислят, че е родителите. Този родител, който ще заповядва и забранява и ще контролира яденето, ще стане враг. Когато момичето разбере своя проблем и наистина реши да се лекува, ролите се обръщат, тъй като тя започва да си дава сметка, че точно този родител е искал да й помогне. Настъпва моментът, в който родителите започват да подозират хранителното заболяване. Зависимостта е всеобхватна и започва да влияе на всички сфери на живота. Става така, че момичетата вече изобщо не могат да учат и дори престават да контактуват с околните. Те изцяло са погълнати от мисълта да намалят теглото си и нямат време за учене, за излизане с приятели, това се свързва много често с ядене. След няколко месеца родителите им поставят условие да ги заведат при специалист. Това е едва началото на борбата с болестта. Те виждат вече необходимостта от лечение, а тяхната дъщеря не. Тя се съгласява да посети специалист, само за да приспи вниманието на родителите си. Аноректичката ще направи опит да се върне към нормалното състояние, но…няма да напълнее, понеже счита, че това е целта на терапията, още дълго ще саботира лечението.
Ако почувства у терапевта слабост и липса на последователност, ще използва това. Ако попадне на някого, който знае добре този проблем, ще го избягва. Ще убеди родителите си, че в неговата компания се чувства зле и ще отиде там, когато успее да манипулира ситуацията да се прави, че се лекува.
Лечението е много трудно и дълго, защото наркотикът – яденето, е достъпен и необходим за живот. Промяната на мисленето и поведението е необходимо и възможно за постигане, също така и що се касае до семейството на пациентката. Тя се разпростира във времето, защото най-напред трябва пациентката и нейните родители да бъдат мотивирани за лечение. Най-накрая обаче се оказва, че истинското лечение започва едва след като страдащото момиче понася някаква загуба – доверие, интересът на даден човек – загубата на здравето е много слаб аргумент за тях. От гледна точка на мисленето и механизмите си хранителните разстройства са неимоверно подобни на алкохолизма, наркоманията, зависимостта от стероиди и др. Дори промяната на съзнанието, характерна за психоактивните средства не отминава тези разстройства. Момичетата разказват как под влияние на неяденето или на яденето чувстват щастие, окрилени са или са нещастни. Как са в състояние да направят всичко, за да се сдобият с ядене или пък да се отърват от него. Тогава никой и нищо не е от интерес за тях, само това. Никакви рационални аргументи не помагат, а емоциите вече са дълбоко скривани или освобождавани чрез манипулации, повръщане, лъжи. Контрол и още веднъж контрол над яденето и над обкръжението. Системата от отхвърляне и илюзии се съхранява много по-продължително у аноректичките отколкото при другите зависимости, това засяга регулирането на чувствата чрез болестта и разпръснатия „аз”. Момичетата с тези разстройства имат по принцип много висок интелект, и поради това умеят да въртят на пръста си обкръжението по-дълго и по-хитро.
Аноректичките изискват директивен подход в рамките на терапия на зависимостта. Знаем как да помогнем на страдащи от разстройства на храненето в ситуация, в която ни съдейства неговото семейство, ние успяваме да прекъснем порочния кръг на аноректичното мислене. Тези разстройства са прекратими и се стига до ситуация, в която можем да кажем, че момичетата са напълно здрави. Те, както преди започват да контактуват с обкражението, приемат своя външен вид, умеят да се радват, усмихнати и в добро настроение са, започват да живеят.
Колкото по-рано забележим, че с нашите деца нещо не е наред, толкова по- добре, докато момичето все още не е напълно покорено от болестта. Но няма да бъде излишно да се каже, че първо е добре родителят сам да се обърне към специалист.
Специалист психиатър
Елизабета Липницка
Сентър за Психопрофилактика и Психообучение

Материалът е взет от сайта: http://www.cpp.info.pl/index.php?go=anoreksjaibulimia